Русия се стреми да разшири територията на войната |
Авторът Сергей Климовский е украински историк и известен блогър
От 8 март Русия се стреми да разшири обсега на войната и да създаде нови оправдания за нахлуването си в Украйна. Обект на такива провокации са тези страни, които по някакви аргументи Русия смята за „ едва звено ” за да повлияе на отношението на народите и на държавните управления им към войната на Русия с Украйна.
В Кремъл схващат, че Русия от ден на ден затъва в интернационална изолираност и трескаво търсят начини да показват, че печелят поддръжката на нови, въпреки и чисто „ алегорични съдружници ”.
За действителната изолираност на Русия може да се съди от това, че от 11 март казахската самолетна компания „ Air Astana ” публично и дефинитивно анулира полетите в Русия. Като последва в това отношение и двете самолетни компании на Азербайджан. За Русия небето се закрива освен над Европа и над Америка, само че над Централна Азия.
В тази конюнктура Кремъл реши още веднъж да разиграе и „ Карабахската карта ”, като окаже напън и на Азербейджан, и на Армения. За това частната съветска компания за наемници „ Арцах ” от втората част на денонощието на 8 март до сутринта на 9 март водеше провокационни обстрели с пехотни оръжия против постове на Азербайджанската войска в Ходжалинския и в Геронбойския региони на Азербайджан. Тези обстрели очевидно нямаха никакъв военно-практически смисъл. Те просто целяха да провокират ответен огън и вероятни по-активни дейности от азербайджанска страна, с цел да се „ вдигне звук ” за възобновяване на войната в Карабах. И това да способства за изместване на вниманието настрана от войната в Украйна.
Но армията на Азербайджан не се подаде на провокациите, не се помръдна от мястото си и само потисна някои от позициите, от където се водеше огън.
Правителството на арменския президент Пешинян отреагира неенергично на този ход на Кремъл, а войнствените крясъци на съветската агентура в арменските медии не породиха отзвук. На множеството арменци към този момент им омръзна да водят война с азербейджанците. За тези, които към момента резервират жар, в навечерието на нахлуването в Украйна Москва учреди нова частна военна компания за наемници „ Орлите на Армения ”. Тя е призвана да приюти тези арменци, които жадуват да повоюват и с НАТО. Ако се съди от това, че „ орлите ” до момента не са следени над Украйна, вербовъчната работа на тази компания не наподобяват изключително резултатни.
Следващата точка, в която Кремъл постави старания, стана Хърватия. „ Ненадейно и вероломно ” и без „ авансово оповестяване ” в медиите, сутринта на 11 март към Загреб се приземи един добре запазил се при спускането с парашут, и самият парашут, античен разследващ дрон от епохата на Съюз на съветските социалистически републики „ Стриж ” Ту-141. За тези, които не са посещавали музея на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики в Москва, тази революционна за времето си система започва от катапулт, само че се приземява по парашутен прийом. И е въведена на въоръжение през 1979 година, дублирам през 1979 година.
По мотив на случая беше изказано експертно мнение, че дронът не е бил занемарен от въоръжените сили на Руската федерация, от окупираните региони в Украйна, или от територията на Беларус. Без да прецизира пусковия регион, това експертното мнение подсети, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, на Украйна по право ѝ се паднаха такива дронове. За съответния случай за съществена се смята версията, че отговорно било не програмното обезпечаване. Операторът не бил отчел, че данните се вкарват на кирилица, а не на латиница, и координатите на украинското село Ярун в Житомирска област, Украйна, сега под контрола на съветската войска, са били разчетени като названието на обитаемо място в покрайнините на Загреб, което звучи сходно на Ярун. Именно тази версия господства в сръбските медии понастоящем.
Когато е бил на въоръжение в Съюз на съветските социалистически републики, оптималната отдалеченост на полета на дрона е била 1200 километра. Хипотетично занемарен от най-западната част на територията на Украйна, която не е под контрола на Руската войска сега, заради привършване на горивото, дронът не би могъл да дохвъри до покрайнините на Загреб. Освен в случай че системата не е била модифицирана за дозареждане във въздуха. Поради това, и като се има поради посоката на полета, остава като годна хипотезата, че този Ту-141 е изхвърчал от територията на Република Сръбска в състава на Босненската страна. С подхипотеза - от територията на самата Сърбия, като мотив в спора ѝ с Хърватия за бъдещето на Босна сега. Не бива да се отстрани от придвижване и опцията пусковият регион да се намира в окупираното от Русия по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Приднестровие, съветски анклав в Молдова. Където има, въпреки и непретенциозен съветски „ мирнотворчески ” контингент.
Третата точка, върху която Кремъл концентрира старания, стана Беларус. Лукашенко е подготвен на всичко, само че неговият примитивизъм и действителни благоприятни условия да въздейства на войната с Украйна смущават Кремъл. Кремълските стратези се стремят да легендират оптимално достоверно личните си цели и дейности, до момента в който Лукашенко може да изтърси с възторг, да вземем за пример: „ Панама се готви да нападне Беларус ”, без да му трепне нито едно от очите.
Още в първата фаза на войната, пред Кремъл възникваха три казуса: Как най-удобно да нахлуе от територията на Беларус към Волин, с цел да пресече пътищата за доставяне на украинската войска с военни материали, постъпващи през територията на Полша.
Вторият проблем е обвързван с нуждата за сполучливото щурмуване на Киев да бъде разширена окупираната зона западно от столицата. Понастоящем там Руската войска управлява тясна полоса, изложена на заплахата от франгови удари от региона на същия Волин.
Руската страна се стреми допустимо най-бързо да реши тези свързани задания. Но не могат да съсредоточат нужните сили заради привършване на запасите. Първоначалните съблазъни в този сектор да употребяват беларуски войски не се оказа перспективен заради подозренията в действителната боеспособност на беларуската войска. Още преди да бъде въведена в пердах. Военните в Беларус, изключително тези, които Лукашенко може въпреки всичко да изкара на предната линия, не горят от предпочитание да влязат в пердах. В Кремъл имат обосновани предпоставки да подозират, че беларуските военни ще се въздържат от интензивно присъединяване в бойните дейности под всевъзможни предлози. Ще се губят всеобщо и поединично из приграничните гористо-блатисти региони, ще търсят къде да се предадат в плен. А някои даже могат да стартират да образуват „ доброволческа бригада ”, на основата на която по-късно може да бъде развърната Национално-освободителна войска на Беларус.
Появата на Лукашенко на 11 март в Кремъл има директно и само отношение към оперативното решение на посочените проблеми.
За това свидетелстват и нанесените от съветската авиация въздушни удари на беларуска територия, в региона на беларуските села Бухличи и Верхний Теребижив. В същия миг, когато пред екраните на беларуската телевизия в предоставената му от Путин разследваща карта за неизбежното и идно след часове „ вероломно нахлуване ” на Украйна против Беларус. За да може най-сетне Лукашенко да стовари намерено на главите на беларусите цялата тежест на войната с Украйна.
Но след известно стъписване беларуският генералитет оперативно погреба концепцията и цялата легендировка с присъединяване на съветската авиация рухна и изчезна от медиапространството. В публично беларуско официално съобщение беше отречено някой изобщо да е нанасял каквито и да било, включително и въздушни удари в посочените региони в Беларус.
Това обаче не е цялостен и финален неуспех на замисъла за директното замесване на Беларус във войната. Логиката и досегашните резултати за Русия неизбежно ще принудят Шойгу да възобнови опитите.
От 8 март Русия се стреми да разшири обсега на войната и да създаде нови оправдания за нахлуването си в Украйна. Обект на такива провокации са тези страни, които по някакви аргументи Русия смята за „ едва звено ” за да повлияе на отношението на народите и на държавните управления им към войната на Русия с Украйна.
В Кремъл схващат, че Русия от ден на ден затъва в интернационална изолираност и трескаво търсят начини да показват, че печелят поддръжката на нови, въпреки и чисто „ алегорични съдружници ”.
За действителната изолираност на Русия може да се съди от това, че от 11 март казахската самолетна компания „ Air Astana ” публично и дефинитивно анулира полетите в Русия. Като последва в това отношение и двете самолетни компании на Азербайджан. За Русия небето се закрива освен над Европа и над Америка, само че над Централна Азия.
В тази конюнктура Кремъл реши още веднъж да разиграе и „ Карабахската карта ”, като окаже напън и на Азербейджан, и на Армения. За това частната съветска компания за наемници „ Арцах ” от втората част на денонощието на 8 март до сутринта на 9 март водеше провокационни обстрели с пехотни оръжия против постове на Азербайджанската войска в Ходжалинския и в Геронбойския региони на Азербайджан. Тези обстрели очевидно нямаха никакъв военно-практически смисъл. Те просто целяха да провокират ответен огън и вероятни по-активни дейности от азербайджанска страна, с цел да се „ вдигне звук ” за възобновяване на войната в Карабах. И това да способства за изместване на вниманието настрана от войната в Украйна.
Но армията на Азербайджан не се подаде на провокациите, не се помръдна от мястото си и само потисна някои от позициите, от където се водеше огън.
Правителството на арменския президент Пешинян отреагира неенергично на този ход на Кремъл, а войнствените крясъци на съветската агентура в арменските медии не породиха отзвук. На множеството арменци към този момент им омръзна да водят война с азербейджанците. За тези, които към момента резервират жар, в навечерието на нахлуването в Украйна Москва учреди нова частна военна компания за наемници „ Орлите на Армения ”. Тя е призвана да приюти тези арменци, които жадуват да повоюват и с НАТО. Ако се съди от това, че „ орлите ” до момента не са следени над Украйна, вербовъчната работа на тази компания не наподобяват изключително резултатни.
Следващата точка, в която Кремъл постави старания, стана Хърватия. „ Ненадейно и вероломно ” и без „ авансово оповестяване ” в медиите, сутринта на 11 март към Загреб се приземи един добре запазил се при спускането с парашут, и самият парашут, античен разследващ дрон от епохата на Съюз на съветските социалистически републики „ Стриж ” Ту-141. За тези, които не са посещавали музея на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики в Москва, тази революционна за времето си система започва от катапулт, само че се приземява по парашутен прийом. И е въведена на въоръжение през 1979 година, дублирам през 1979 година.
По мотив на случая беше изказано експертно мнение, че дронът не е бил занемарен от въоръжените сили на Руската федерация, от окупираните региони в Украйна, или от територията на Беларус. Без да прецизира пусковия регион, това експертното мнение подсети, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, на Украйна по право ѝ се паднаха такива дронове. За съответния случай за съществена се смята версията, че отговорно било не програмното обезпечаване. Операторът не бил отчел, че данните се вкарват на кирилица, а не на латиница, и координатите на украинското село Ярун в Житомирска област, Украйна, сега под контрола на съветската войска, са били разчетени като названието на обитаемо място в покрайнините на Загреб, което звучи сходно на Ярун. Именно тази версия господства в сръбските медии понастоящем.
Когато е бил на въоръжение в Съюз на съветските социалистически републики, оптималната отдалеченост на полета на дрона е била 1200 километра. Хипотетично занемарен от най-западната част на територията на Украйна, която не е под контрола на Руската войска сега, заради привършване на горивото, дронът не би могъл да дохвъри до покрайнините на Загреб. Освен в случай че системата не е била модифицирана за дозареждане във въздуха. Поради това, и като се има поради посоката на полета, остава като годна хипотезата, че този Ту-141 е изхвърчал от територията на Република Сръбска в състава на Босненската страна. С подхипотеза - от територията на самата Сърбия, като мотив в спора ѝ с Хърватия за бъдещето на Босна сега. Не бива да се отстрани от придвижване и опцията пусковият регион да се намира в окупираното от Русия по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Приднестровие, съветски анклав в Молдова. Където има, въпреки и непретенциозен съветски „ мирнотворчески ” контингент.
Третата точка, върху която Кремъл концентрира старания, стана Беларус. Лукашенко е подготвен на всичко, само че неговият примитивизъм и действителни благоприятни условия да въздейства на войната с Украйна смущават Кремъл. Кремълските стратези се стремят да легендират оптимално достоверно личните си цели и дейности, до момента в който Лукашенко може да изтърси с възторг, да вземем за пример: „ Панама се готви да нападне Беларус ”, без да му трепне нито едно от очите.
Още в първата фаза на войната, пред Кремъл възникваха три казуса: Как най-удобно да нахлуе от територията на Беларус към Волин, с цел да пресече пътищата за доставяне на украинската войска с военни материали, постъпващи през територията на Полша.
Вторият проблем е обвързван с нуждата за сполучливото щурмуване на Киев да бъде разширена окупираната зона западно от столицата. Понастоящем там Руската войска управлява тясна полоса, изложена на заплахата от франгови удари от региона на същия Волин.
Руската страна се стреми допустимо най-бързо да реши тези свързани задания. Но не могат да съсредоточат нужните сили заради привършване на запасите. Първоначалните съблазъни в този сектор да употребяват беларуски войски не се оказа перспективен заради подозренията в действителната боеспособност на беларуската войска. Още преди да бъде въведена в пердах. Военните в Беларус, изключително тези, които Лукашенко може въпреки всичко да изкара на предната линия, не горят от предпочитание да влязат в пердах. В Кремъл имат обосновани предпоставки да подозират, че беларуските военни ще се въздържат от интензивно присъединяване в бойните дейности под всевъзможни предлози. Ще се губят всеобщо и поединично из приграничните гористо-блатисти региони, ще търсят къде да се предадат в плен. А някои даже могат да стартират да образуват „ доброволческа бригада ”, на основата на която по-късно може да бъде развърната Национално-освободителна войска на Беларус.
Появата на Лукашенко на 11 март в Кремъл има директно и само отношение към оперативното решение на посочените проблеми.
За това свидетелстват и нанесените от съветската авиация въздушни удари на беларуска територия, в региона на беларуските села Бухличи и Верхний Теребижив. В същия миг, когато пред екраните на беларуската телевизия в предоставената му от Путин разследваща карта за неизбежното и идно след часове „ вероломно нахлуване ” на Украйна против Беларус. За да може най-сетне Лукашенко да стовари намерено на главите на беларусите цялата тежест на войната с Украйна.
Но след известно стъписване беларуският генералитет оперативно погреба концепцията и цялата легендировка с присъединяване на съветската авиация рухна и изчезна от медиапространството. В публично беларуско официално съобщение беше отречено някой изобщо да е нанасял каквито и да било, включително и въздушни удари в посочените региони в Беларус.
Това обаче не е цялостен и финален неуспех на замисъла за директното замесване на Беларус във войната. Логиката и досегашните резултати за Русия неизбежно ще принудят Шойгу да възобнови опитите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ